Три етюда за разпятие

Един актьор въплъщава три персонажа, маргинални фигури между лудостта, идентичността и изкореняването. Трима души, обединени от състояние, което затруднява тяхната интеграция в социалната тъкан. Първото от трите студия портретира пациент сред празните столове на психиатричното антре. Присъствията, които са съпровождали живота му, обитават стаята, отсъствията стават събеседници на ежедневния монолог, за да премине деня в психиатричната общност. Второто студио, свободно вдъхновено от филма Un anno con tredici lune на Fassbinder, проследява мъчителния път на един сирак, който за да получи обещаната от един мъж пощ за малко любов, се подлага на хирургическа операция за смяна на пола; това не ще бъде решение на нуждата му и той ще трябва да се адаптира към нов живот, последица от неговото действие. Протагонистът на третото студио, свободно вдъхновено от La notte poco prima della foresta на Koltès, е чужденец в европейски град. Изкореняването от неговата земя го изправя пред метрополитен пейзаж, много различен от родния му край. В една дъждовна нощ той търси спътник, с когото да сподели злополука.