Оскар

Четейки Oscar, текст на Linda Dalisi, у мен веднага се очерта една картина, спомен… филмът на Kurosawa Сънища. Първата глава започва с едно дете под дъжда пред къщата; майката го укорява и му казва да не се отдалечава, че когато вали така, лисиците честват сватбата си и на онзи, който ги види, може да се случи нещо лошо. Детето, въпреки заплахите на майка си, се отдалечава и ще види лисиците, които от своя страна го виждат; после детето бяга и се връща вкъщи, майката го прогонва и казва, че повече не иска да го има в къщи, защото се е отдалечило твърде много и е видяло твърде много, и че лисиците са дошли и са оставили нещо за детето: нож, за да се убие детето. Майката му съветва да молi лисиците и да го спасят от желанието му да умре. РЕЖИСЬОРСКИ БЕЛЕЖКИ Oscar на Linda Dalisi е видяла твърде много, напуснала е дома и всичко, в което е вярвала, за да види, както никога преди, своя град, своя народ, как се разпада. Това виждане няма да ѝ позволи повече да бъде Oscar, възпитана като мъж от баща си на служба при монархията. Щом Oscar види, тя се чупи, губи много от онова, в което е вярвала, но най-вече губи голяма част от своята идентичност. Става недовършено същество, и именно това недовършено ме развълнува и ме отвежда към нещо далечно. Нещо, което и днес ми е трудно да си спомня и следователно да възкреся в сърцето; точно като Oscar, не помня кога в мен настъпи променятa, кога осъзнах, че съм недовършен и неадекватен, но тази неадекватност е мощна мазилка за задействане на творческия процес, който винаги се стремя да пазя и защитавам. Лък изстрелва първата стрела, може би Купидон или може би един от ориенталските лъкове, толкова често срещани във филмите на Kurosawa, оръжие или философия на живота. Вярвам, че Oscar на Linda е създание, свикнало да дава, но никога да не иска нищо в замяна. Всички персонажи са недовършени, всички персонажи завършват, без никога да се допълнят, и се предават на смъртта недовършени; и може би именно затова бродят като призраци в земя между две, където се губят горното и долното, земя, където гравитационната сила губи своята притегателна мощ, освобождавайки най-сетне душите от телата и предавайки ги на Любовта, единствения Бог, когото може би всички ние повече или по-малко сме познавали. Само в мигa, в който се почувства любовта, можем да се родим, и затова да умрем, в същия момент в който стрелата ни порази в гърдите. Бог си играе с нас. Antonio Latella -- За събитията Oscar, дъщеря на генерал, лоялен до край към монархията и жадуващ за мъжки наследници, е възпитана като войник, за да последва военната кариера на баща си. Ставайки командир на френската кралска гвардия, Oscar защитава Marie Antoinette от пристигането ѝ във Франция като обещана съпруга на бъдещия Louis XVI, и става за кралицата почти като ангел-хранител. Двете жени, съвременнички, се влюбват в един и същ мъж, шведския граф Hans Axel von Fersen. Но ако и двете не могат публично да живеят тази любов - Marie Antoinette защото е кралица на Франция, Oscar защото е отраснала в отрицание на тази възможност – чувството на младата кралица ще бъде взаимно до края на дните ѝ, както по-късно разкри интензивната тайна кореспонденция между тях. Връзката между Oscar и Marie Antoinette, основана на лоялността и отдадеността на първата, ще започне да се разпада, когато Oscar, наблюдавайки реалността около себе си, постави на кантара на справедливостта бедността, социалното неравенство и поведението на кралското семейство и на благородниците. Светът става свидетел на раждането на ново мислене, на гласове, които се издигат в защита на слабите, на идеали и на гражданско, колективно и индивидуално възмездие.